Електрическа част - H0

Електровръзката  между отделните модули се осъществява чрез тези съединители:

За да се избегнат по-големите количества на компонентите, както и намаляване на възможноста за повече грешки, и не на последно място икономия и сигурност на модула се монтират по два кабела със съединители, които са затворени в пластмасови капачки, и пуснати в дължина 25 см извън дължината на съответният модул. Те самите висят на кабелите, като осигуряват обща дължина между два модула около 50 см. Кабелите са закрепени стабилно отвътре в долната част на съответното чело, непосредствено между  ръба на основата и отвора за носене.
Ето и скица, в която е предвидено и трети кабел с женски съединител на всеки трети модул. Идеята на третия съединител е да дава възможност на всеки трети модул да има допълнително гнездо за подкачване на управление, захранване и други:

Таблица за опроводяване на модулите:

МЕРОДАВНА Е НАЙ-ВЕЧЕ ТАБЛИЦАТА, КОЯТО ОПИСВА ВРЪЗКИТЕ!!!

Схемата на окабеляването

Характерно изискване на NEM е релсите в даден модул да бъдат най-малко на две места включени към електросистемата. Така се гарантира работоспособност на трасето, независимо дали са окислени, прекъснати и прочее:

РЕЗЕРВНАТА  КЛЕМА (ТОЕСТ ПРАЗНАТА) Е № 12 , А НЕ №1 !!!

Окончателният вариант е с опроводяване на 11 линии, като са оставени 4 свободни крачета по съединителите за резерва или допълнения. Всички споени проводници задължително се изолират:

Това е вторият начин на изграждане на електросвръзките в един модул.
Ето и съответната схема:

Използвана е така наречената „пробна" платка  и съответното количество клемореди с общ ред до №11. Тук резервна клема няма, но тя не е и необходима при възможностите на платката:

Опроводяването е лесно и прегледно, като е спазен редът на номерата, които съвпадат с тези от лустер клемата.

Тук се вижда включването на третия (женски) съединител на всеки трети модул, преди стабилното му монтиране на гърба на модула: